Маска за лице

Маската за лице е козметичен продукт с гъста, кремообразна текстура, който присъства в разкрасителните ритуали на жените от дълбока древност. Всъщност това е може би най-старото известно средство за красота. 

За да поддържа белотата и младостта на кожата си, в допълнение към млечните бани египетската кралица Клеопатра нанасяла яйчени белтъци върху лицето си вечер и ги отмивала с вода сутринта.

Известната като „една от четирите красавици на древен Китай“ Янг Гуифей от династията Танг пък мажела кожата си със смес от перли, бял нефрит, женшен и корен от лотос, за да премахне бръчките и петната и да я поддържа млечно бяла.

През вековете маската за лице е претърпяла всевъзможни подобрения и промени. Преди да бъде официално патентована като козметичен продукт, съставът й включвал всевъзможни природни и животински съставки – мас, растителни масла, кал от Мъртво море, речна глина, плодове.

Повечето от тях присъстват и в съвременната формула, комбинираща модерна химия, разтвори и екстракти с традиционни съставки, най-често кал и глина. Тя обаче има множество разновидности в зависимост от индивидуалните нужди на кожата. Едни се използват за почистване на порите и тонизиране на кожата, други - за дълбоко подхранване или освежаване, а трети – с лечебна цел срещу белези, хиперпигментация, кожни проблеми. Има разлика и в текстурата – някои засъхват и се втвърдяват, а други остават влажни.