Спирала за мигли

Спирала е козметичен продукт за декоративен грим, който прави миглите по-плътни, по-дълги и по-тъмни. Основни съставки на кремообразната й формула са пигменти, масла и восъци, а допълнителните варират в зависимост от желания ефект (обем, дължина, цвят, блясък, „пеперуден поглед“).

Спиралата е една от най-старите козметични формули, а появата й се свързва с древноегипетската цивилизация през 4000 г. пр. Хр. За да привличат вниманието и да предпазват душата си от зли сили, мъжете и жените забърквали смеси от естествени минерали, въглен или сажди, крокодилски изпражнения, мед и вода, които нанасяли върху миглите, веждите и около очите си.

По-късно тази тенденция се пренася в бита на вавилонците, гърците, римляните и арабите. Древните римляни смятали дългите и тъмни мигли за признак на целомъдрие, а безразборните сексуални контакти предизвиквали опадането им. За да защитават честта си, жените боядисвали косъмчетата около очите си с овъглени розови листенца, пепел, сажди и животински пигменти.

В Европа употребата на спирала навлиза едва през Ренесанса (XVI в) и достига разцвета си през Викторианската епоха (XIX в.). Дамите инвестирали много време и търпение в разкрасяването си и експериментирали с всевъзможни продукти докато получат желаната консистенция. Рецептите включвали какво ли не, но сред любимите съставки били стритите орехови черупки.

Първите спирали за масова употреба се появяват под формата на пресована прахообразна текстура в кутийка, нанасяна с навлажнена четчица. Обикновено тя съдържала 50 % сапун и 50 % черен пигмент. Друг вариант била наподобяващата лосион кремообразна формула в тубичка.

Откриването на вазелина през 1872 г. прави възможно създаването на първата спирала за масова търговия през 1917 г. Нейната по-гъста и мазна формула, комбинираща вазелина със стрити въглища, е дело на химика Юджийн Римел (чието име и до днес е синоним на продукта в множество европейски езици). Тя също била в пресована форма и се нанасяла със специална четка. Приблизително по същото време, американецът Т. Л. Уилямс създава подобна текстура за своята сестра Мейбъл, благодарение на което развива печеливш бизнес и отваря една от най-големите козметични компании.

През 1938 г. на пазара се появява първата водоустойчива спирала за мигли, чиято формула и непоносим мирис обаче причиняват сериозни оплаквания на потребителките.

През 1960 г. компанията на Т. Л. Уилямс патентова първата автоматична спирала за очи, или иначе казано, съвременната визия – четчицата влиза директно в контейнера, така че да е готова за употреба. Безопасната, нежна към очите и водоустойчива формула бързо популяризира продукта в световен мащаб.

Днес спиралата за мигли се е превърнала в неделима част от разкрасителната рутина на жените. Благодарение на множеството вариации на формулите те могат да придават на миглите си винаги различен „Уау“ ефект - използвана самостоятелно за деликатно подчератване на погледа, или като финален щрих в грима.